"Среща"

Времето го няма, времето е някъде другаде.
Има само две чаши и два стола сближени,
Има двама души, чийто пулс бие в едно.
Некой е спрял на Земята движението.
Времето го няма. Времето е някъде другаде.

И те са ни тука, ни там.
Музиката на ручея не спира.
Между планински кафяви храсти тече,
Макар, че те в едно кафене се намират
И те са ни тука, ни там.
Звънецът е замълчал
Като безмълвно медено цвете.
Звънецът във въздуха е овиснал
И е тихо, тихо е в кафенето.
Звънецът е замълчал.

Камили пресичат безкрайни пустини,
Които край чашите и чиниите лежат
Тяхна е пустинята и те желаят
Звездите и палмите да си поделят.
Камили пресичат безкрайни пустини.

Днес, докато си ровех из тетрадката по философия, открих този текст. В час ми е много скучно, не се вслушвам в учителя и мислех, че говори и диктува само простотии. Днес осъзнах, че има и доза истина във това, което казва. Прочетох "Среща" няколко пъти и сякаш се пренесох в това кафене, имах чувството, че седя на тази маса и съм с този човек. Сигурно всеки е попадал в такава ситуация, а ако не е, искрено му го пожелвам. Няма нищо по-хубаво от това да си с любим човек и времето да е спряло...