18 декември, 2006

"По пътя към училище"




Тя се събуди. Искаше са се изкъпе, но забеляза, че водата беше много студена. Вятърът, който влизаше през стария прозорец, издаваше странни звуци. Майка й беше тръгнала към работното си място преди един час. Когато баща й почина преди една година, двете заминаха за Германия. Гюлчен първоначално много се радваше, но скоро разбра, че в тази страна не е толкова хубаво, колкото турския народ разказваше. Тя се убеди, че майка й и други семейства като нея трябваше да работят по много часове.

Гюлчен влезе в малката стая, където се хранеше и спеше заедно с майка си. Там беше доста топло. Майка й беше запалила печката и приготвила закуската преди да отиде на работа. Гюлчен не хапна нищо, тъй като не беше гладна. Тя мислеше единствено за това какво се бе случило предния ден.

Докато се люшкаше на люлките на детската площадка, дойдоха няколко момчета, които бяха на четири или пет години като нея. Те наблюдаваха Гюлчен за известно време, говореха си и се смееха. Момичето се изплаши и искаше да се прибере в къщи, но ако момчетата разберяха, че тя се страхува от тях, можеха да й направят нещо лошо. Тогава едно момче се приближи към нея и започна да бута напред и назад люлката, на която тя седеше. Той я залюшкваше толкова високо, че момичето започна да плаче и да пищи. Когато момчетата забелязаха това се засмяха и си тръгнаха....

Като погледна още веднъж часовника си, Гюлчен разбра, че е станало късно. Тя облече набързо палтото си, затвори вратата и излезе навън, за да отиде към спирката. Изведнъж момичето чу смеха на познати гласове зад себе си. Когато се обърна, тя видя вчерашните момчета, които беше срещнала на детската площадка. Дали и те са я видяли? Гюлчен започна да трепери от страх, ускори крачката си и се запъти към спирката. Тя стигна до улицата, която всяка сутрин се боеше да прекосява. Този път не обърна внимание на минаващите автомобили и се затича напред.

В този момент Гюлчен чу как един автомобил набива рязко спирачки, и видя как хора започнаха да се събират и да крещят. След това тя изпадна в един тъмен и дълъг сън.

Няма коментари: