Учебни неволи

Сутрин е, по-точно 11:30 (късна сутрин), телефона ми звъни, "Ало, кой е?" казвам аз. Детайлите за проведения разговор няма да опиша, защото са доста explicit. Ако не се досетихте денят е сряда, сутрин (както споменах), часът 11:30, учебен ден, първа смяна, а аз още съм в леглото. Схванахте ли нишката? Проспах училище, но пък си възстанових силите, "Какво по-хубаво от това?" си казах на ум, докато не получих известие от някой хора, които са казали на някои други хора, които са казали на майка ми, че синът и пак е 'лентяйствал' и тя реши да ми врътне един телефон да разбере какви ги върши синът й. Системата още не ми е ясна... мафия да му се невиди. Бях спипан в леглото, уви без красива сладурана до мен, но с здраво гушнат юрган. Страхотно е да чуеш как някой се притеснява за теб и веднага докладва на друг човек, които го е грижа за теб. Явно съм доста популярен из учебните среди.

Сега си викате защо аджеба ви пълня главата с този shit и ви убивам радостта от цялото сърфиране. Мъка братче, мъка. 12-ти клас съм и още не мога да вкюся от мита "В 12-ти клас правиш квот' си искаш!". Да бях в някоя елитна гимназия разбирам, но не съм. Да бях един от най-добрите ученици във випуска, не съм. Сега се чувствам по-скоро като заек в 9-ти клас, но дори тогава имаше повече свобода на 'движение'. Подтискащото чувство, че отивам на даскало просто за присъствие и без никакъв интерес не е приятно, но е факт. А това всички да се притесняват за убочението ми не помага въобще.

В крайна сметка един 18 годишен млад човек може да мисли със собвствената си глава, щом по един или друг начин се е прецакал, по един или друг начин ще се измакне от калта. На времето не знаех къде исках да кандидатствам след 8-ми клас и тази неориентирана постъпка ме кара да правя тези неща. Липса на мотивация, липса да науча каквото и да е, което не ме интересува и не ме вълнува. Проблема е мой, виждате ли? Всъщност аз никога не съм насърчавал някой да бяга безцелно от училище, това е царство на знанията все пак. Родителите влагат надежди и средства във вас. Учите и се интересувате от това което искате да знаете, затова имате и хъс да се развивате все повече и повече. В моя случай уча това което безцелно съм си избрал в началото на неориентирания си и безцелен "живот". Сега като погледна назад, мисля, че нямаше да имам проблем с бягството от 'затвора' ако бях мислил трезво реално какво искам да уча... I SUCK, да съм мислил на времето.

Учeте това което найстина искате, изберете правилният избор от рано за да направити и живота си по добър по-късно. Имате ли цел, имате и стимул.