Дали аз закъснях?

Дали аз закъснях
или времето бързаше
Дали аз закъснях
или всичко бе сън
Отшумя като приказка
каквото ни свързваше
Отшумя като празничен звън

Припев: /3x/
Край реката редят се,
редят се тополите -
побелели от първия сняг
Аз те чакам за среща,
аз те чакам, но моля те -
ти да минеш по другия бряг

Ще бъдем пак двама…
И тогава на моста
ще бъдем пак двамата
Ще си спомняме
всичко отново за миг

Рефрен: /2x/
Ще се срещнеме с погледи
скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.

Носталгията е страшно нещо да ти кажа. Било то да се завърнеш в бащината къща, да ти липсва някой скъп човек, да чувстваш, че времето те е задминало и искаш да го върнеш назад. Но спокойно мен тези отровни мисли още не са ме обвзели, от друго отношение ми е мъката (душевно!). Забравил ли си златните български хитове, които така си обичал едно време? Понякога сещаш ли се да си ги пуснеш отново? Не мога да ти опиша каква радост изпитах да чуя отново "Среща" на Щурците и то не къде, а в house/dance бар (не споменавам имена но... DJ ПЕДРО rulzz!). Песента е писана специално за родния ми град Хасково. Чувството е равно на това да си върнеш детски спомен. Край реката редят се тополите, но те все още си стоят непокътнати (дано не ги изсекът всичките в скоро време) всякаш времето е спряло. Двата бряга си остават там където са били винаги и моста, който до ден днешен ги обединява.

Само миналата година ми направи впечатление, че една глутница работници започнаха да режат тополите. Въри' се сети защо го правят. FOOLS! Разваляте ми невинния чист спомен за тях! Но това е друга тема, а и имам агресия насъбрана за изписване! :P

Не искам да закъснея.

------

Редактор: Cv3ti